Реална
Бях и твоя, и чужда, и ничия,
бях и тъмна, и светла, сама,
бях ти нафора, бях ти поличбата,
наранена, и тлях в пепелта.
Непокорна видя ме зората ти,
неутъпкана млада трева,
твоят плуг пръв начена браздата ми,
и остави дълбока следа.
Заплющя леден град по снагата ми,
заизвива я, хала вилня,
заслоних се на завет в душата си,
скътах семенце за пролетта.
Разтопи се ледът, сетивата ти
утаиха гнева и жлъчта,
най-подир ме прозря опрощаваща,
меродавна, реална жена.
© Светличка All rights reserved.
