25.01.2015 г., 14:29

Реалност

649 0 2

Първа среща случайна,

с погледи палави,

смях, шеги и закачки...

вечерта си премина.

На раздяла въздържани:

"Беше ми драго",

ръкуване.

И решихме - до тук.

С тебе пак се разминахме.

Любопитство обаче породи се -

човешко е.

Нека все пак да опитам,

може това да е правилно.

SMS, чат, картинка -

все пак века е технически.

Колко лесно общуване

пред екрана блестящ.

"Сър"

"Милейди"

"Целувам Ви"

Да какво пък... не е вричане,

щом човека отсреща не е от плът.

В миг решаваш!

На среща неочаквана каниш.

Тук е лесно общуваш,

виж в реала какво е.

Ти човек си! Създаден си

със човек да общуваш! 

И дано не сме забравили как се прави!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Бунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Стойна
    Общуването винаги ми е било приоритет.
  • Това е най-важното - да не забравяме как се общува на живо!
    При виртуалното общуване човек трябва да си отваря и очите
    и ушите! Поздрав и лека вечер!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...