Jan 25, 2015, 2:29 PM

Реалност

  Poetry
648 0 2

Първа среща случайна,

с погледи палави,

смях, шеги и закачки...

вечерта си премина.

На раздяла въздържани:

"Беше ми драго",

ръкуване.

И решихме - до тук.

С тебе пак се разминахме.

Любопитство обаче породи се -

човешко е.

Нека все пак да опитам,

може това да е правилно.

SMS, чат, картинка -

все пак века е технически.

Колко лесно общуване

пред екрана блестящ.

"Сър"

"Милейди"

"Целувам Ви"

Да какво пък... не е вричане,

щом човека отсреща не е от плът.

В миг решаваш!

На среща неочаквана каниш.

Тук е лесно общуваш,

виж в реала какво е.

Ти човек си! Създаден си

със човек да общуваш! 

И дано не сме забравили как се прави!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Бунева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Стойна
    Общуването винаги ми е било приоритет.
  • Това е най-важното - да не забравяме как се общува на живо!
    При виртуалното общуване човек трябва да си отваря и очите
    и ушите! Поздрав и лека вечер!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...