24.05.2013 г., 13:05 ч.

Реалност 

  Поезия » Любовна
521 0 3

 


Препуска залезът насреща ми

отново яхнал златна колесница,

припомня ми за топли вечери

и посинялото поле в метличини.


Луната бавно спуска плаща си

от хиляди пробляскващи звезди

и осветява пътя на съня ми

по стъпките на моите сълзи.


Една илюзия-любов се връща

и тялото изтръпва в страст,

а разумът във нейната прегръдка

омаян, счупва свойта власт.


С мечта целуната ресница

стена издига срещу първите лъчи,

ала прониква слънцето, като плесница...

Реалността засяда в моите очи.

© АСИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??