May 24, 2013, 1:05 PM

Реалност 

  Poetry » Love
559 0 3

 


Препуска залезът насреща ми

отново яхнал златна колесница,

припомня ми за топли вечери

и посинялото поле в метличини.


Луната бавно спуска плаща си

от хиляди пробляскващи звезди

и осветява пътя на съня ми

по стъпките на моите сълзи.


Една илюзия-любов се връща

и тялото изтръпва в страст,

а разумът във нейната прегръдка

омаян, счупва свойта власт.


С мечта целуната ресница

стена издига срещу първите лъчи,

ала прониква слънцето, като плесница...

Реалността засяда в моите очи.

© АСИ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??