Човешкото в човека е все по-малко
емпатия, съчувствие, смирение
човека няма. А не е ли жалко,
да бъдеш лош, за да получиш одобрение?
Игра ли прави си съдбата
добрите все да страдат?
Трябва да се спазват правилата,
заблудилите се винаги отпадат.
Иронията ли е не зная
да имаш съвест, свян и жалост,
а тези добродетели накрая,
да превръщат най-добрите качества във слабост?
© Бисерка Тодорова Всички права запазени