Jan 14, 2021, 7:23 PM

Реалност

  Poetry » Other
453 0 1


Човешкото в човека е все по-малко
емпатия, съчувствие, смирение
човека няма. А не е ли жалко,
да бъдеш лош, за да получиш одобрение?

Игра ли прави си съдбата
добрите все да страдат?
Трябва да се спазват правилата,
заблудилите се винаги отпадат.

Иронията ли е не зная
да имаш съвест, свян и жалост,
а тези добродетели накрая,
да превръщат най-добрите качества във слабост?
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла при нас, момиче. Заявяваш се с толкова философски въпрос... дано намериш правилния отговор. Успех!🌹

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...