РЕАЛНОСТ ЗА СВЯТ БЕЗ ТЪГА
Душата пред Аз-а разкривам,
при среща на сродната длан.
Прониква през бяла сетивност
покоят – дълбоко втъкан.
Но Пътят към себе си зная,
минава през здрач и воал.
И губи се в тънка омая
преценка на Разума цял.
Полива се болка взаимна –
отронен е миг на Сега.
Пропуска се истина. Има
реалност за свят без тъга.
Любов в споделена ефирност
се крие зад облак лъжи.
Но лее се синьо безспирно,
ръцете си Ти подложи.
© Санвали Всички права запазени