11.12.2013 г., 13:09  

Реалност за свят без тъга

1K 0 9

 

 

РЕАЛНОСТ ЗА СВЯТ БЕЗ ТЪГА

 

Душата пред Аз-а разкривам,

при среща на сродната длан.

Прониква през бяла сетивност

покоят – дълбоко втъкан.

 

Но Пътят към себе си зная,

минава през здрач и воал.

И губи се в тънка омая

преценка на Разума цял.

 

Полива се болка взаимна –

отронен е миг на Сега.

Пропуска се истина. Има

реалност за свят без тъга.        

 

Любов в споделена ефирност

се крие зад облак лъжи.

Но лее се синьо безспирно,

ръцете си Ти подложи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Вал, Камен!
  • Живееш,откриваш безкрая,
    надяваш се - ти си мечта,
    очакваш дори и накрая,
    Любов и букет от цветя!...
  • Благодаря ви - skeleton, Васил, Никола! Усмихнат ден!
  • Ефирна и поетична творба, Санвали!Беше ми приятно да го прочета!
    Поздравявам те!Харесах и го оценявам!Бъди!!!
  • Ах, много обичам такава поезия! Тя е от онези, дълбаещи вътре в теб! Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...