РЕАЛНОСТ ЗА СВЯТ БЕЗ ТЪГА
Душата пред Аз-а разкривам,
при среща на сродната длан.
Прониква през бяла сетивност
покоят – дълбоко втъкан.
Но Пътят към себе си зная,
минава през здрач и воал.
И губи се в тънка омая
преценка на Разума цял.
Полива се болка взаимна –
отронен е миг на Сега.
Пропуска се истина. Има
реалност за свят без тъга.
Любов в споделена ефирност
се крие зад облак лъжи.
Но лее се синьо безспирно,
ръцете си Ти подложи.
© Санвали All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
