5.09.2010 г., 22:08

Реалности

828 0 2

Забързан ден,

инертност и досада.

Това за мен,

на друг му стига листопада.

От борч в лъжа,

от истина в омраза.

Засмян тъжа,

без думи правя фраза.

Набит на кол,

пулсира моят дух,

съблечен, гол,

разбит на прах и пух.

Студен вампир

набива остро стреме.

Фалшив кумир

се кара - няма време!

Мълча и слушам,

но на глас не смея

да се разпсувам,

нали уж себе си живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...