В аптеката, една жена
обръща се към аптекаря:
- Опаковка дайте ми една,
цианкалий!... А той й отговаря:
- Защо? Не мога да ви дам.
На вас, защо ви е потребен?
- О, ще ми го дадете! Знам!
Ще смените, даже, тона меден!
- Успокойте се, госпожо!
Кажете ми, защо сте гневна?
Да ви дам е невъзможно.
Друго искате ли? Е?...Последно?
- Изневерява ми мъжът.
Решила съм!...Ще го отровя!
И туй, не е за първи път.
Снимах ги...Реших и ще го сторя!
- Е, хайде, стига де сега!
Ми, случва се...В добри семейства...
Не сте единствена в света.
Ма, чак пък да го тровите! Недейте!
Мъж е...малко се отплеснал...
Голяма работа, че кривнал...
Едва ли...че не ви харесва.
Просто, егото си малко вдигнал...
...Тогава вади снимка тя,
подава я на аптекаря -
там, собствената му жена,
с друг мъж в леглото се търкаля.
...В миг, невярващо...се стреснал.
Жената, той, погледнал сепнат.
В очите, ядно, пламък блеснал:
- Ми, кажете ми, че сте с рецепта!
от цикъла "вицове в рими"
Пепи Петрова
© Pepi Petrova Всички права запазени