Речен човек
Става реч, че съм речен човек.
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще, късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.
Край реката живея и дишам вода.
Често с рибите споря и плувам.
Отразява ме слънцето като бистра сълза.
Водоравно добре съществувам.
Ще речете, че крия подводни скали,
че в подмолите пълно е с тайни?
Аз съм речен човек и това ми личи.
Не изречен! Мислете в безкрайност.
Аз въртежи познавам и дори често в тях
си завъртам мечтите заспали.
Потъвам за кратко, но изплувам със смях...
Не ви вярвам, че сте разбрали.
Тъй е речено - речен да съм
и в морето-живот да се вливам.
Не ровете със нокти по моето дъно,
то е мръсно, неравно и сиво...
Потърсете разхлада в кипяща вода,
но очите си дръжте отгоре.
Не размътвайте моята чиста душа.
За изреченост даже не моля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
