Sep 3, 2009, 3:11 PM

Речен човек 

  Poetry
403 0 6
Става реч, че съм речен човек.
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще, късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.
Край реката живея и дишам вода.
Често с рибите споря и плувам.
Отразява ме слънцето като бистра сълза.
Водоравно добре съществувам.
Ще речете, че крия подводни скали,
че в подмолите пълно е с тайни?
Аз съм речен човек и това ми личи.
Не изречен! Мислете в безкрайност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??