valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
28.01.2007 г., 3:24 ч.

РЕЧНО 

  Поезия
706 0 3

Нас ни свързва не само земята -

като устни пропукана, бледа,

от която се раждат житата

 с класове за живот и победа.

 

Не и вятърът, който се смее,

във косите ни пръсти заровил.

Не вълшебната флейта с Орфея,

за любов дето ехото моли.

 

Не и тези светулки - звездите -

разпилени в полето мъниста,

и на Млечния път старините,

побелели до мъдрост от мисли.

 

Нас ни свързва до обич реката

 и към своята цел ни увлича,

аз и ти сме мъжът и жената,

и на капки във нея приличаме.

 

Как стремглаво по пътя обречен

бреговете целуваме бързо

 и отеква в пространството ехото -

натежало от нашата мъдрост.

 

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??