10.02.2017 г., 14:47

Редом до звездите

669 0 0

Редом до звездите

 

Чаках те да дойдеш,
чаках те в съня ми,
светлина да бъдеш,
въздух помежду ни.

 

В трепета на дните
ти за мен си нужен,
редом до звездите
като тях задружен.

 

Радости прелитат
в мигове безбройни,
вихрите нестихват
с трепети поройни.

 

Устните се сливат,
сластите изгарят,
чувствата преливат,
издигат и даряват.

 

В този миг безценен
силно те усещам:
- Стана ми потребен
от първата ни среща!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....