Редом до звездите
Чаках те да дойдеш,
чаках те в съня ми,
светлина да бъдеш,
въздух помежду ни.
В трепета на дните
ти за мен си нужен,
редом до звездите
като тях задружен.
Радости прелитат
в мигове безбройни,
вихрите нестихват
с трепети поройни.
Устните се сливат,
сластите изгарят,
чувствата преливат,
издигат и даряват.
В този миг безценен
силно те усещам:
- Стана ми потребен
от първата ни среща!
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
