30.08.2022 г., 21:14

Рефлекс

1.2K 7 20

Не ме докосвай повече. Недей.

От този допир яростта ми гасне.

А искам да я нося като шлейф,

когато раната след теб зарасне.

 

Да скрие набраздения релеф

по картата на болката зловеща,

в която се изгубвам по рефлекс

с измамен усет, че очаквам нещо,

 

което е бесило за тъга

и спомена в сълзата ореолна.

Не ме докосвай. Ще съм яростта...

когато болката ни легне болна.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...