Не ме докосвай повече. Недей.
От този допир яростта ми гасне.
А искам да я нося като шлейф,
когато раната след теб зарасне.
Да скрие набраздения релеф
по картата на болката зловеща,
в която се изгубвам по рефлекс
с измамен усет, че очаквам нещо,
което е бесило за тъга
и спомена в сълзата ореолна.
Не ме докосвай. Ще съм яростта...
когато болката ни легне болна.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
