27.07.2009 г., 17:06

Река

2.4K 0 17

Река

 

В лазур оглеждат се звездите,

озаряват чиста красота,

врязани дълбоко във водите,

като куршуми светлина.

 

Събудило се ранно утро

фееричните мъгли разплита

от паяжинки и роса,

разстлани над речното корито.

 

Лъчите слънчеви препускат

във бушуваща природна сила,

вливат се и се откъсват,

оставяйки блестяща диря.

 

Погалени от вятър нежен,

вълните бисерни настръхват.

Опиянени от копнежи,

навътре в себе си избухват.

 

Удавила солените сълзи,

попила мъдростта на дните,

река към бъдещето ромони,

извезвайки историята си във скалите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...