27.07.2009 г., 17:06

Река

2.3K 0 17

Река

 

В лазур оглеждат се звездите,

озаряват чиста красота,

врязани дълбоко във водите,

като куршуми светлина.

 

Събудило се ранно утро

фееричните мъгли разплита

от паяжинки и роса,

разстлани над речното корито.

 

Лъчите слънчеви препускат

във бушуваща природна сила,

вливат се и се откъсват,

оставяйки блестяща диря.

 

Погалени от вятър нежен,

вълните бисерни настръхват.

Опиянени от копнежи,

навътре в себе си избухват.

 

Удавила солените сълзи,

попила мъдростта на дните,

река към бъдещето ромони,

извезвайки историята си във скалите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....