27.07.2009 г., 17:06

Река

2.3K 0 17

Река

 

В лазур оглеждат се звездите,

озаряват чиста красота,

врязани дълбоко във водите,

като куршуми светлина.

 

Събудило се ранно утро

фееричните мъгли разплита

от паяжинки и роса,

разстлани над речното корито.

 

Лъчите слънчеви препускат

във бушуваща природна сила,

вливат се и се откъсват,

оставяйки блестяща диря.

 

Погалени от вятър нежен,

вълните бисерни настръхват.

Опиянени от копнежи,

навътре в себе си избухват.

 

Удавила солените сълзи,

попила мъдростта на дните,

река към бъдещето ромони,

извезвайки историята си във скалите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...