Jul 27, 2009, 5:06 PM

Река

2.4K 0 17

Река

 

В лазур оглеждат се звездите,

озаряват чиста красота,

врязани дълбоко във водите,

като куршуми светлина.

 

Събудило се ранно утро

фееричните мъгли разплита

от паяжинки и роса,

разстлани над речното корито.

 

Лъчите слънчеви препускат

във бушуваща природна сила,

вливат се и се откъсват,

оставяйки блестяща диря.

 

Погалени от вятър нежен,

вълните бисерни настръхват.

Опиянени от копнежи,

навътре в себе си избухват.

 

Удавила солените сълзи,

попила мъдростта на дните,

река към бъдещето ромони,

извезвайки историята си във скалите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...