Р е к а
Животът си тече като река -
ту бурна е, вълните са големи,
ту тихо шепне и тече едва
и слънцето спокойно дреме.
През пролетта игрива е като деца -
има водоскоци, бърза е, пенлива.
Млада е, сякаш ражда се сега
и тече забързано щастлива.
През лятото е тиха и спокойна,
водата топла, като черно кадифе.
Ромоли тихо. Красива е и знойна.
Узряла е. Радват й се птици и небе.
Когато дойде есента и листопада,
уморена почва тъжно да тече.
Тя знае, че време не остава,
а и облаци закриват синьото небе.
Зимата просмуква се в снагата й.
Студът сковава пулса и кръвта.
Снегът затрупва тихо песента й.
Побеляла, тя тихичко заспива под снега.
© Яна Танева Всички права запазени