10.09.2015 г., 21:15

Река

516 0 0

Хайде, тръгвам, няма да се бавя.
Дойдох за малко, знаеш го нали?
Или не споменах, че тъй си правя?
Не го ли прочете в моите очи?

В сърцето ми пристан не търси,
аз съм река - помитам и отнасям,
понякога забавям до някой вир,
но после пак ме грабва ритъм бясен.

Вземи от моите води
и влей ги в твойте брегове,
и сувенирно ги пази.
Обичах те.
Но никой не ще ме спре.

 

05.09.2015г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....