Река (басня)
Река
Една река: голяма, дива,
от памтивека пълноводна,
била наистина щастлива
и горда, бидейки свободна.
Години нейната стихия
не знаел как да обуздае
човек или да прегради я,
но днес способен на това е.
И 'щото можел вече, явно,
да ѝ отнеме свободата
решил, че трябва, незабавно
контрол да има над водата.
Издигнал той стена висока,
дебела, триста метра шир –
от плитка станала дълбока
и я нарекли „язовир”.
Отнел ѝ двенките еднички –
гласа познат и бързината,
с които казвала на всички:
„Пази се! Скъпа е цената!”
Това не стигнало, обаче,
та с лодка взел да я прегазва!
С природа, който се закача,
обикновено се наказва!
Реката чинно го търпяла,
а той я мачкал – нямал жал!
И тъй историята щяла
да свърши, но...дъждът видял,
че помощ търсела сломена
и, мигом, силно завалял.
Порой нечуван! Седем дена
вода да сипе - се не спрял.
И капки малки, но безбройни
за битка идвали под строй.
Човекът гледал ги спокойно:
„Ще бият скоро те отбой!”
Но го излъгало окото,
защото сново, в боен ред,
на фронта стъпвали със мото:
„Един се скършва от безчет!”
През дните първи, много пъти,
стената давала отпор,
ала на седмия врагът ѝ
направил първия отвор!
Накрая тя не издържала
пред този мощен колектив
и се на части разхвърчала,
след произведения взрив!
Пак рукнала реката волно!
Свободна! Радостна! Щастлива!
Дъждът усмихнал се доволно
и се прибрал да си почива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
