Нощта ме ме моли да остана,
денят ме кани да вървя.
А ти си болка пожелана,
а ти от страсти си река.
Потъвам целия във нея
и бързей носи ме далече.
Да плувам още не умея,
да спирам ми е късно вече.
Нощта ми шепне да остана,
денят крещи да си вървя.
Че ти си болка пожелана,
че ти от страсти си река.
© Хари Спасов Всички права запазени