2.02.2023 г., 22:16

Реката

437 2 6

Какво е да правиш любов

и да мислиш че туй любовта е.

Да вярваш че щом консумираш

е истинска тя. Дали, питаш, не знаеш.

 

Земята върти се, ден след ден

звездите греят и денем и нощем!

Реката тече докато не пресъхне

а любовта умира когато е фалш.

 

Всичко в живота ни написана книга.

Всичко театър е, игра... между живи и мъртви

съзнания, човешка игра, на раздори и спомени.

Реката тече и отмива дори най тежките спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене,Приятелю извини ме че не съм видял коментара ти,но силно ме зарадва!Благодаря от сърце!!!

    Таня ,Благодаря че намина и сподели с мен стиха ми,Благодаря и за любими!Хубав ден,мила!🌹
  • Хубав стих!
  • Образа на реката използван още от Хераклит /човек не може да се изкъпе два пъти в една и съща река/ и доразвит от Херман Хесе в "Сидхарта" във връзка с учението на Буда, ни подсказва колко е дълбока аналогията между реката и Времето:

    "Реката тече и отмива дори най тежките спомени" /Браво!!!/

    "Реката тече докато не пресъхне
    а любовта умира когато е фалш." /Браво!!!/

    Оттук и извода: Ако една любов умре, била е фалш!
    Истинската любов е винаги безсмъртна. Времето няма власт над нея.

    Дълбок и философско-лиричен стих, Ачо, за който те поздравявам.
  • Благодаря,момичета че споделихте стиха ми.Хубав и весел уйкент!🌹🌹🌹
    Младене,Приятелю Благодаря за подкрепата!До нови на всички!
  • Привет, Ачи! Реката! На нейното дъно лежат най-тежките спомени! Леките плуват отгоре. Плуват и заминават. Но, тежките остават. Ох! Разприказвах се! А, исках да кажа, че ми хареса!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...