24.01.2015 г., 19:53 ч.  

Реквием 

  Поезия » Друга
637 0 0
Гробът ми, е ясно, два кубика.
Запълнени отново после с пръст.
В ковчег от мукава плътта ми ще натикат
и на живота ми ще бъде сложен кръст...
Дали е нужно да му правя равносметка?!
Бях, спрях да бъда, и умрях.
Не се приучих да живея в клетка
и нямам, май, пропуснат грях.
Изневерявах, пиех, биех се, желаех,
крадях и имах много богове
в нозете, на които се прекланях...
(... и някой надарих с дете...) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Урумов Всички права запазени

Предложения
: ??:??