Реквием на изчезващия разум
Във пълна съвест на живота кат` протест
кога решил си да му сложиш края,
не го прави, те моля аз, защото днес
със тебе ще се подиграят – зная,
ще поругаят чистата ти съвест...
Приятелю, другарю, братко мой... Братле!
Държава, дето болници закрива,
не жали тя човешки драми и съдби.
Търгашите на родна кръв не ще смутиш,
не ще смутиш душите им заспали.
Дори тогаз, когато сам се изгориш,
не ще смекчиш сърцата им корави,
за да пожалят крехката ти младост.
Кат` тъжен гларус със пречупени криле
унил, обезверен е днес човекът,
като продънен чълн* във бурното море
се мята и заглъхва като екот,
далечен екот, глух, нечут и неразбран.
Светът превърнат е на бакалия днес,
де кървав труд и пот, и рожба клета
са стока, и дори и твоя свят протест
ведно със вяра и надежда бледа,
наред със чиста съвест, правда – чест...
..................................................................
Но недей посягай на живота, че
веднъж живей се на света, че няма
животът ти да се повтори!... По-добре
ще е борец да си за правда свята,
отколкото пламтяща жива факла ти!...
Опримчен от несгоди вечни и лъжи,
ума ти не оставай да промият
и отчаянието да те победи.
____________________________
Бележки
*чълн или чун на старобългарски е лодка.
3.04.2013 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
ясно