27.03.2014 г., 17:45 ч.

реквием на нощта 

  Поезия » Друга
484 0 4

1.                                            2.
Студено кафе                    На перваза стоя
във два през нощта        и очи не затварям
не зная къде                      аз попивам тъма
стопи се свещта                а Луната ми стрАДА
силуетът догаря               своя път на нощта
изчезнах с дима                през мъглата проправя
а Луната повтаря              свойта плът по леда
песента на съня                 и в мечтите оставя
4.                                             3.
Горещо кафе                       На перваза стоя
във шест сутринта            и очи не отварям
не зная кога                         аз - пропита с тъга
разми се нощта                  а Луната пропАДА
аз паля цигара                    всяко утро в пещта
и изчезвам в дима             на деня тя изгаря
а дъждът преповтаря      и безплътно в мощта
как отвътре валя               на лъча се стопява

5.
Студено кафе, на перваза стоя
във два през нощта и очи не затварям.
Не знам от къде аз попивам тъма.
Стопи се свещта, а Луната ми страда.
Силуетът догаря в своят път на нощта
и изчезва с дима, през мъглата проправян.
Луната повтаря свойта плът по леда,
песента на съня във мечтите оставя.
6.
Горещо кафе, на перваза стоя
във шест сутринта и очи не отварям.
Не знам от кога съм пропита с тъга.
Разми се нощта, а Луната пропада.
Аз паля цигара, всяко утро, в пещта
и изчезвам в дима, а в деня тя изгаря.
Дъждът преповтаря безплътност в мощта.
Аз отвътре валя и в лъча се стопявам.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??