реквием на нощта
1. 2.
Студено кафе На перваза стоя
във два през нощта и очи не затварям
не зная къде аз попивам тъма
стопи се свещта а Луната ми стрАДА
силуетът догаря своя път на нощта
изчезнах с дима през мъглата проправя
а Луната повтаря свойта плът по леда
песента на съня и в мечтите оставя
4. 3.
Горещо кафе На перваза стоя
във шест сутринта и очи не отварям
не зная кога аз - пропита с тъга
разми се нощта а Луната пропАДА
аз паля цигара всяко утро в пещта
и изчезвам в дима на деня тя изгаря
а дъждът преповтаря и безплътно в мощта
как отвътре валя на лъча се стопява
5.
Студено кафе, на перваза стоя
във два през нощта и очи не затварям.
Не знам от къде аз попивам тъма.
Стопи се свещта, а Луната ми страда.
Силуетът догаря в своят път на нощта
и изчезва с дима, през мъглата проправян.
Луната повтаря свойта плът по леда,
песента на съня във мечтите оставя.
6.
Горещо кафе, на перваза стоя
във шест сутринта и очи не отварям.
Не знам от кога съм пропита с тъга.
Разми се нощта, а Луната пропада.
Аз паля цигара, всяко утро, в пещта
и изчезвам в дима, а в деня тя изгаря.
Дъждът преповтаря безплътност в мощта.
Аз отвътре валя и в лъча се стопявам.
© Северина Даниелова All rights reserved.
