18.10.2016 г., 14:36 ч.

Реквием за баща ми 

  Поезия
361 2 5
Не ходеше баща ми на театър –
не знаеше къде се влиза там.
Изпращаше го него топъл вятър
и влизаше в галерията сам.
Не знаеше къде ни е и плажа,
защото все умираше за сън.
Бе станал, като прилеп – ще го кажа,
и лесно не излизаше навън.
Петнадесет години под земята
и плътно в трите смени ден и нощ.
От работата си не се отмята
да реже мрака под земята с нож. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??