реквием за бяла пола и три шноли
Умирам Фелисити всеки път
щом видя белите шноли в косите ти
веднъж за първата
втори път за втората
Трети път за онзи стрък утро
дето няма да откъснеш
и прибраните в чантата сънища
всеки път Фелисити
в бялата пола елегантно поклащаща
всеки път умирам
събрала сълзите си в букет
подарен от заминал скитник
къде се събират ветровете знаеш ли Фелисити
зад гърба на щастието
под прецъфтелия люляк
където никога не съмва
днес никога няма да съм аз
А може би утре
като защипя сърцето на ревера
със златна карфица
и стъпя в пътеката бяло
но никога днес
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
