dressy (Зорница Николова) dressy (Зорница Николова)
218
May 29, 2008, 2:28 PM

реквием за бяла пола и три шноли

1.1K 0 16

Умирам Фелисити всеки път

щом видя белите шноли в косите ти

веднъж за първата

втори път за втората

Трети път за онзи стрък  утро

дето няма да откъснеш

и прибраните в чантата сънища

всеки път Фелисити

в бялата пола елегантно поклащаща

всеки път умирам

събрала сълзите си в букет

подарен от заминал скитник

къде се събират ветровете знаеш ли Фелисити

зад гърба на щастието

под прецъфтелия люляк

където никога не съмва

днес никога няма да съм аз

А може би утре

като защипя сърцето на ревера

със златна карфица

и стъпя в пътеката бяло

но никога днес

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0