yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
563 9043
6.12.2010 г., 10:20 ч.

Реквием за един приятел 

  Поезия » Философска
774 0 15

Късно е. Тъжно е. Царят умря... Няма да викам „Осанна” за нови.

Няма и погребение да му устроя. Ще окача портрета му на стена,

пълна с измислените от мен герои... Прах ще покрие всеки лик, който

не може, не иска, не знае как да премине през мойте огньове.

Ще се скрия в онази гора, изпълнена с тишина, хлад и спокойствие.

Ще изближа всичките рани. Аз съм вълчица и вия по кръгла луна.

Ще събирам звездите, от болка окапали. Венец ще си свия.

Ще го хвърля в бързоструйна река. Ще доплува до нечии длани.

Ако от огъня му не се побоят, и на чужда глава не го сложат, а на своята,

ще разберат, че има неща, по-важни от собственото спокойствие,

има думи, по-страшни смърт -  те не убиват, ровят ти в раните...

А пък в раната сложиш ли сол – ставаш предател... Завинаги!

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??