Реквием за един приятел
Късно е. Тъжно е. Царят умря... Няма да викам „Осанна” за нови.
Няма и погребение да му устроя. Ще окача портрета му на стена,
пълна с измислените от мен герои... Прах ще покрие всеки лик, който
не може, не иска, не знае как да премине през мойте огньове.
Ще се скрия в онази гора, изпълнена с тишина, хлад и спокойствие.
Ще изближа всичките рани. Аз съм вълчица и вия по кръгла луна.
Ще събирам звездите, от болка окапали. Венец ще си свия.
Ще го хвърля в бързоструйна река. Ще доплува до нечии длани.
Ако от огъня му не се побоят, и на чужда глава не го сложат, а на своята,
ще разберат, че има неща, по-важни от собственото спокойствие,
има думи, по-страшни смърт - те не убиват, ровят ти в раните...
А пък в раната сложиш ли сол – ставаш предател... Завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
