Реквием за елита (ми)
Охолен живот живея -
да съм силна не умея.
И затова луксозно преживявам,
да плача често си позволявам.
Лукс си е да падаш и на колене,
бедните хора не биха си го позволили въобще.
Много шик е, казват, да си жалък -
да се молиш за всеки залък.
И за това луксозно преживявам.
Друг, за да не разплача себе си, наранявам...
Елитът ми е просто заложен,
луксът - подкожен.
И пак ще си жуля колената,
за да ми е луксозна съдбата.
И пак ще бъда клоуна на класа,
защото имам лукс и мога да си го позволя.
И мога много да ви лъжа за това,
но понякога ми се ще да можех да крада.
Че да свия малко достойнство,
че мизерията на този лукс май станала ми е свойство.
И колената ми прекалено много кървят,
краката отказаха да вървят.
Реквиема за елита си написах, изживях,
но живот ли беше това, дето извървях?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Саси Дамянова Всички права запазени
