Реквием за жужащите стени
РЕКВИЕМ ЗА ЖУЖАЩИТЕ СТЕНИ
Сърдити ли родени сме, не знам,
човекът по природа ли е злобен?
Защо с такава ярост или плам
необичайното да сринем сме готови?
Съседът ме събуди посред нощ –
стените му жужали – жално-милно.
Видях го да човърка с остър нож
в посока на ужасното бръмчило.
Под твърдия кожух на сушинка
оси бездомни бяха прислонили
треперещи седефени крилца,
едва-едва, останали без сили.
Преди да кажа: – Спри, недей!
Извикай някой, дето е наясно –
в гнездото той напръска спрей
и клечица кибрит набързо драсна.
И гледах как пламтящите оси
се пукаха – искрици безпризорни.
Нощта разпусна траурни коси
в немитите от месеци прозорци.
И аз мълчах, останала без глас,
очите ми изпи бенгалски огън.
Дали единствена дочух сред вас
как Господ Бог прошепна: – Сбогом!
В.Й. 5 януари 2019, София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
