Xadess (Дилян Георгиев)
52 64
23.03.2015 г., 21:49 ч.  

Религия 

  Поезия » Философска
597 0 4

Религия

Да вярваш, значи да служиш

на Бог, който не виждаш,

който е в небето

или някъде в небитието...
Но го рисуваш

по стените на разните сгради,

не си го виждал,

но го рисуваш,

така де, за да го почиташ,

за да му служиш...

*
Да вярваш, значи
да се доверяваш

на нещо невидимо.
Да служиш, значи

да се подчиняваш

на нещо невидимо.

То изгражда наоколо ти

стени от правила и догми,

в които да вярваш,

но да не престъпваш!

И в миг се оказваш

несвободен!

Да мислиш 

извън

кутията?!?

Невъзможно!

Бог те води,

Бог ти казва,

Бог нарежда

и заповядва,

и ти говори за някакъв Дявол,

че бил е враг на Бога...

*

Бог мрази Дявола,

но не може да го убие,

значи Дяволът е бог,

бог - безсмъртен и вечен...

като Бог...

Дяволът пречи на тия,

що вярват в Бога,

а Бог наказва ония,

що служат на Дявола.

И Бог, и Дявол казват,

И Бог, и Дявол нареждат,

и при двамата не можеш да мислиш

извън кутията.

Значи не са полюси май

тия двамата,

значи може би съвпадат:
Значи Богът е дявол,

а Дяволът - бог

и това е, защото вярваме

в нещо невидимо.

Вярваме в нещо, което няма полюс,

неориентирано,

нито зло,  ни добро

и ние се чувстваме несвободни:
Диктатура!

Зла!

Нима вярваме в нещо добро!?!
Не!

Защото не можем да вярваме в доброто,

ако не знаем какво е добро!

Бог ни учи на добро,

но в миг се превръщаме в роби!

Защото Богът е дявол,

а  Дяволът битува като бог!
*
И сякаш най-добре е 

да вярваме в себе си!

Поне това ни остана!

В нас има добро,

има и зло.

И диктатурата ще бъде:

"Аз управлявам себе си!
Аз заповядвам на себе си!

Аз съм роб на себе си!
Аз съм доброто и злото! 

Аз съм богът и дяволът!

Аз съм Религия!"
                       13.03.15г. 

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Религия" е едно простичко разсъждение на нещо, което спохожда човечеството отново и отново, но ние не можем да се осъзнаем. Вярата е най-лесният начин да се борави със силата на народа, да се използва за постигане на някаква "национална цел", обединение или разединение. И затова владетелите успяват да накарат цяла нация да се изправи срещу друга за един къс земя, "даден от Бога". В творбата си говоря за християнството, но ако трябва да говорим за актуални събития, засягаме една друга мъчителна и дъвкана тема - радикалният ислям: отклонение, предизвикало разруха, вяра, вкарала цели народи в такова заблуждение, че за някои лидери е като детска игра да изпълнят своите икономически копнежи. И всъщност това е драмата за вярата: вярваш в Бог, който де факто е човек, който иска да те манипулира, който всъщност е Дявол!
  • ...с Ренета
  • След Мисана ми е трудно да коментирам. Дошъл е преди мен, а цял ден чаках тази публикация.
    Поздрав.
  • Тази пиеса - да вярваме в себе си, е играна много пъти в историята, Диляне!
    В най-добрият случай пак се стига до диктатура - тази на пролетариата.
    Или пък до култ към личността, защото "държавата - това съм аз".
    Бог може да е двуликият Янус и дяволът да се възприема от някои като второто му лице, но при всички случаи Той е голямата опорна точка извън нас. Без нея /вярвайки в себе си/ ние се превръщаме в един барон фон Мюнхаузен, който иска да се повдигне сам, хващайки се за косите си. Освен това да не забравяме пророческите думи на Лао Дзъ:

    "Всичко се поражда от Битието. Битието се поражда от Небитието"

    и:

    "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!"

    Приятна вечер!
Предложения
: ??:??