Религията ми...
Религията ми...
Да не живееш в загубени мечти е просто да живееш мечтайки...
Религията ми е тази,
която ме прави по - добра,
но и тази която ме обича
и ще ме прегърне,
когато греша,
тази, която ме приема
каквато съм...
Тази която ме учи на
нещо всеки миг,
Тази която ми припомня,
това, което запомня,
която ми се случва,
когато ми се случва
тази която ме освобождава
и показва красотата
не само на небесата,
но и на земята,
тази която ме кара
да летя вървейки...
Защото в нея осъзнавам,
че да живееш всъщност
е да умреш и обратното...
Защото в нея вярвам
в себе си и мечтите си...
и защото в нея имам
силите да продължа...
Защото в нея когато страдам
болката превръща се
в урок и отлитайки остава...
Защото в нея тичам
без съмнения,
и се спирам задължително
във удоволствието,
в чувството на всеки
един миг живот...
Защото в нея се съдържа
историята, която пиша...
тази вътре в мен,
световъртеж от магия
която няма да свърши...
Религията ми е тази,
която пита за всичко
а отговора не и е нужен...
Тази, която не се нуждае
от въпроса "защо",
за да има причина
смисъл, да съществува
и да вярва...
Тази която вярва,
че мечтите,
които се мечтаят
не могат да се загубят...
и "не може да си
представи живота
без спиращи дъха
моменти..."
Религията ми е тази,
в която вярвам
без да знам - защо...
Религията ми е
пътя към светлината,
въпреки мрака
на този Бог, който обича
и ме кара да обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
