Релси
Релси
Две жени - струни две неспокойни,
тъй наблизко трептят ден и нощ
и, когато едната настройвам,
сякаш другата срязвам със нож.
Как да спра? Всеки навик е често
разточителен в своето зло:
планини за едната премествам,
а пред другата гърча крило.
Но защо ли и двете еднакво
днес делят своя страх неделим:
да не би този, който очакват,
да е само пързалка от дим.
Може би... затова ли отказвам
да залъгвам и жажда, и глад,
и да нося във своята пазва
не сърце, а парче от приклад.
Затова ли ревниво измел съм
всяка страст, а пред мене лежат
две жени - две опънати релси,
по които ще мина отвъд...
Две жени - струни две неспокойни,
тъй наблизко трептят ден и нощ
и, когато едната настройвам,
сякаш другата срязвам със нож.
Как да спра? Всеки навик е често
разточителен в своето зло:
планини за едната премествам,
а пред другата гърча крило.
Но защо ли и двете еднакво
днес делят своя страх неделим:
да не би този, който очакват,
да е само пързалка от дим.
Може би... затова ли отказвам
да залъгвам и жажда, и глад,
и да нося във своята пазва
не сърце, а парче от приклад.
Затова ли ревниво измел съм
всяка страст, а пред мене лежат
две жени - две опънати релси,
по които ще мина отвъд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
