Релси в дъжда
Релси в дъжда
На А.
До релсите застанал тихо наблюдавах
премигващите светлини на полупразните купета
и част от тази одисея ставах
и търсех в себе си незнайни кътчета из цялата планета.
В дъжда, започнал да вали поройно
аз виждах водопади и реки и даже океани
и носех се по тях небрежно и спокойно,
а капките отмиваха болките във мен събрани.
Неоновите сенки на града
бледнееха сред локвите от кал,
подобно на премигващ фар накрай света,
покзваха ми път, надежда и утеха в себе си събрал.
Отмина и последния вагон по релсите пред мен.
Утихна и на пролетния дъжд пороя.
Останал сам и в себе си вглъбен
открих, че само теб съм търсил, единствена и неповторима моя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Велев Всички права запазени
