Релси в дъжда

            Релси в дъжда

                     На А. 

До релсите застанал тихо наблюдавах

премигващите светлини на полупразните купета

и част от тази одисея ставах

и търсех в себе си незнайни кътчета из цялата планета. 

В дъжда, започнал да вали поройно

аз виждах водопади и реки и даже океани

и носех се по тях небрежно и спокойно, 

а капките отмиваха болките във мен събрани. 

Неоновите сенки на града

бледнееха сред локвите от кал, 

подобно на премигващ фар накрай света, 

покзваха ми път, надежда и утеха в себе си събрал. 

Отмина и последния вагон по релсите пред мен. 

Утихна и на пролетния дъжд пороя.

Останал сам и в себе си вглъбен

открих, че само теб съм търсил, единствена и неповторима моя!