18.09.2025 г., 7:56

Ремонт

564 10 12

Не знам какво се случва в тази къща,

прегърбена от рухващи стени.

Вратите на излизане ме връщат;

а прагът непрескочен си стои.

И само мисълта, че ми е време

да пусна дланите на този дом,

едно-такова чувство сипва в мене...

И "Още малко!" гълтам мълчешком.

Но тухлите, които с теб редихме,

отдавна са за смяна в този зид.

 

В дома... и в любовта се убедихме,

 

че майсторите 

са изчезващ вид.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...