19.06.2018 г., 20:15

Репетиция за живот

652 6 8

От пусто в празно! Ама че живот!

Приличаше на спомен от атракция.

На песничка за оня идиот,

нашарил лудостта си с тайни знаци.

 

Болеше ли венозноят ми смях?

На мъртвите преливах галактичност.

Сама не знаех колко жива бях.

Вина не търсех. Знаех, че е ничия.

 

Откраднатият въздух не разбра,

че аз  за главна роля  репетирам.

Той друга примадона си избра.

Научих вече как се вегетира.

 

Отново кандидатствам за живот.

Очаквам в някой друг да се повтаря.

Не вярвам на митичния кивот

и с божества съвсем не ми се спори.

 

Така ще репетирам - пак и пак,

докато в своя кожа се събудя,

дочакала как изгревния знак

на месец май се претвори във чудо.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щастлива съм с приятелство като твоето и с коментарите ти, които ме ощастливяват, Райничка!
  • "Сама не знаех колко жива бях.
    Вина не търсех. Знаех, че е ничия."
    Много истини в думите ти, много характер и дългооки промисли!
    Браво, Мария!
  • Влади, винаги намираш добрата дума, с която да ме възнаградиш за поредното ми стихотворение и аз съм ти много благодарна!
  • Тук излизам от стопроцентовите съвпадения с лирическата, но има и напълно препокриващи се, като, например факта, че съм "чудо", родено през май! Благодаря ти, Мая, момиче "откраднало" името ми!
    Наде, знам я тази поговорка, не се тревожи излишно, не съм се засегнала.
  • Промяната е необходимост, дори когато сме в зоната си комфорт. А извън нея е повече от спешно належаща.
    Хубаво е!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...