Репетиция за живот
От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях?
На мъртвите преливах галактичност.
Сама не знаех колко жива бях.
Вина не търсех. Знаех, че е ничия.
Откраднатият въздух не разбра,
че аз за главна роля репетирам.
Той друга примадона си избра.
Научих вече как се вегетира.
Отново кандидатствам за живот.
Очаквам в някой друг да се повтаря.
Не вярвам на митичния кивот
и с божества съвсем не ми се спори.
Така ще репетирам - пак и пак,
докато в своя кожа се събудя,
дочакала как изгревния знак
на месец май се претвори във чудо.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Щастлива съм с приятелство като твоето и с коментарите ти, които ме ощастливяват, Райничка!
-
"Сама не знаех колко жива бях.
Вина не търсех. Знаех, че е ничия."
Много истини в думите ти, много характер и дългооки промисли!
Браво, Мария! -
Влади, винаги намираш добрата дума, с която да ме възнаградиш за поредното ми стихотворение и аз съм ти много благодарна!
-
Много ми хареса, Мария! Сякаш всички репетираме за "главна роля" в този живот, но много малко са избраните да я изиграят наистина...
-
Тук излизам от стопроцентовите съвпадения с лирическата, но има и напълно препокриващи се, като, например факта, че съм "чудо", родено през май! Благодаря ти, Мая, момиче "откраднало" името ми!
Наде, знам я тази поговорка, не се тревожи излишно, не съм се засегнала. -
Промяната е необходимост, дори когато сме в зоната си комфорт. А извън нея е повече от спешно належаща.
Хубаво е! -
Извинявай, Марийче, ако неволно съм те засегнала! Това е просто поговорка, която с пълна сила важи за мен.
-
Явно не съм умна, но и луда не съм. Все още...и в новата си кожа ще съм мечтателка, знам го.
-
Докато умните се наумуват, Марийче, лудите се налудуват. Няма време за репетиране!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
