Jun 19, 2018, 8:15 PM

Репетиция за живот 

  Poetry » Phylosophy
511 6 8

От пусто в празно! Ама че живот!

Приличаше на спомен от атракция.

На песничка за оня идиот,

нашарил лудостта си с тайни знаци.

 

Болеше ли венозноят ми смях?

На мъртвите преливах галактичност.

Сама не знаех колко жива бях.

Вина не търсех. Знаех, че е ничия.

 

Откраднатият въздух не разбра,

че аз  за главна роля  репетирам.

Той друга примадона си избра.

Научих вече как се вегетира.

 

Отново кандидатствам за живот.

Очаквам в някой друг да се повтаря.

Не вярвам на митичния кивот

и с божества съвсем не ми се спори.

 

Така ще репетирам - пак и пак,

докато в своя кожа се събудя,

дочакала как изгревния знак

на месец май се претвори във чудо.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Щастлива съм с приятелство като твоето и с коментарите ти, които ме ощастливяват, Райничка!
  • "Сама не знаех колко жива бях.
    Вина не търсех. Знаех, че е ничия."
    Много истини в думите ти, много характер и дългооки промисли!
    Браво, Мария!
  • Влади, винаги намираш добрата дума, с която да ме възнаградиш за поредното ми стихотворение и аз съм ти много благодарна!
  • Тук излизам от стопроцентовите съвпадения с лирическата, но има и напълно препокриващи се, като, например факта, че съм "чудо", родено през май! Благодаря ти, Мая, момиче "откраднало" името ми!
    Наде, знам я тази поговорка, не се тревожи излишно, не съм се засегнала.
  • Промяната е необходимост, дори когато сме в зоната си комфорт. А извън нея е повече от спешно належаща.
    Хубаво е!
  • Извинявай, Марийче, ако неволно съм те засегнала! Това е просто поговорка, която с пълна сила важи за мен.
  • Явно не съм умна, но и луда не съм. Все още...и в новата си кожа ще съм мечтателка, знам го.
  • Докато умните се наумуват, Марийче, лудите се налудуват. Няма време за репетиране!
Random works
: ??:??