Репетиция за живот
От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях?
На мъртвите преливах галактичност.
Сама не знаех колко жива бях.
Вина не търсех. Знаех, че е ничия.
Откраднатият въздух не разбра,
че аз за главна роля репетирам.
Той друга примадона си избра.
Научих вече как се вегетира.
Отново кандидатствам за живот.
Очаквам в някой друг да се повтаря.
Не вярвам на митичния кивот
и с божества съвсем не ми се спори.
Така ще репетирам - пак и пак,
докато в своя кожа се събудя,
дочакала как изгревния знак
на месец май се претвори във чудо.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Хубаво е!