Реплика...
456
0
2
Не искам нищо да доказвам днеска -
на никого за нищо не дължа,
освен на себе си - така, по женски -
да следвам пътя си... Без гняв и жал.
Такава съм била, каквато трябва!
Добра и съвестна, досадна, зла...
Крило за някого. За други - брадва.
Раняваща. Ранявана. Сама.
Не винаги успявах да се справя!
И късничко пред себе си признах
по мой си начин - труден, своенравен -
за свойта гордост - смъртния ми грях...
Но... всичко е доказано - отдавна:
не можем да сме "другите", нали?!
И всеки съди в своята държава...
И всеки мери с негов си аршин!
Но не онази - римската - Диана,
а аз - е д н а от м н о г о т о жени,
останали и днес недоразбрани -
дойдох, греших... И писах
м о я стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Цветкова Всички права запазени
