Не искам нищо да доказвам днеска - 
на никого за нищо не дължа, 
освен на себе си - така, по женски -
да следвам пътя си... Без гняв и жал. 
Такава съм била, каквато трябва! 
Добра и съвестна, досадна, зла... 
Крило за някого. За други - брадва. 
Раняваща. Ранявана. Сама. 
Не винаги успявах да се справя! 
И късничко пред себе си признах 
по мой си начин - труден, своенравен - 
за свойта гордост - смъртния ми грях... 
Но... всичко е доказано - отдавна: 
не можем да сме "другите", нали?! 
И всеки съди в своята държава... 
И всеки мери с негов си аршин! 
Но не онази - римската - Диана, 
а аз -  е д н а  от  м н о г о т о   жени,
останали и днес недоразбрани - 
дойдох, греших... И писах 
м о я стих...