Репортаж с мед по брадата
Рано ранила зарана, хубава Мая засмяна.*
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае,
че са ù рожбите галени твърде различни и шарени.
Щом стигна в Горна площада, чакаше я изненада.
С шапчици бяло-зелени бяха чедата засмени.
Просто не можеш ги сбърка, радост в сърцето ù хвърка.
Шапките мигом свалиха, бързичко се преброиха.
Светланал, Лина-Светлана, Дорето, Джейни, Татяна,
Барона, Шумки, Ананке, Гудман, Различен, Катанеца,
Незабравима и прочие, все талантливи отрочета...
Отдъхна Мая доволно и викна с глас гороломно:
"Хайде сега в механата, да продължи веселбата!"
Речено-сторено - тръгнаха. Ядоха, пиха. Осъмнаха.
Пяха, играха без спиране. Стихове си рецитираха.
Като в сюжетите приказни - цяла нощ равна на три дни.
Бях там и аз сред тълпата. Тече ми мед по брадата…
------------------------------
*Хубава Мая засмяна = Изречена
**Горна = Горна Оряховица
Преброени - 65-ма в механата
-------------------------------------------
Всяка прилика с действителни лица и събития е неприлично близо до истината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
