Решаваш ти...
Светът ще бъде
празен
Без нечий
смях заразен
Без погледа
изгарящ
Самотно ще
повтаряш
Ще търсиш
моя пламък
От мен ще
искаш залък
Душата си
да стоплиш
С пръсти
в пепелта да чоплиш
Жаравата изстинала
Устата колко
е проклинала...
Ръцете търсили са
другите ръце
Туптящото сърце
в миг един
ще спре
Спомена ще топли
Или от него
ще боли
Огледай се в едни
изгарящи очи
Спомен или щастие
Решаваш ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
