Реших да бъда...
Реших да бъда
Реших да бъда средно статистическа,
стандартна, предсказуема, логическа.
Реших да бъда хард-дисциплинирана
и с приз за строга майка номинирана.
Косите си вапцáх - традиционно,
кафяво, тъмно русо, махагонно...
Прежалих си среброто, минижупа,
сложùх си очила с дебела лупа...
Така дефилирáх до две недели,
навлечена с жилетки и фанели...
Редих тиради много, изключителни,
с патриархален дух – нравоучителни.
След две недели на манифестация,
уж сложих край на всяка демокрация.
Огледах се – сама си марширувам,
синът ми: аз говоря, не ме чува...
Обърна се и каза: ”Стига вече!
Не се ли измори да си далече
от всички нас? Живеем в демокрация!
Какъв е този цирк? И то в градация!
Я пак си нашари с бои косите,
от макс ги направи мини – полите.
Бъди си пак първична – тип хазартна!
Въздействаш ми! Дори и нестандартна...”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
