23.01.2022 г., 12:33  

Рестрарт

770 1 3

Написах наръчник за грешки, 

всяка по два пъти поне

повторена неволно, по детски. 

Натежала над мойте рамене. 

 

И колко лъжички вина 

всяка от тях е създала?

До болка била е товар

и приятел и среднощна хала. 

 

И винаги пътища грешни

пред мен ще ме зоват.

И винаги тях ще избирам.

Примирих се вече с това.

 

Но себе си силен ще правя

след всяка среща с калта.

Ще напиша аз своята книга

за грешната правота! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, дами. Сърдечно!
  • Малко са тези, които могат да си позволят такава съвест, прямота и смелост. Поздрави за предизвикателното стихотворение!
  • С възхищение за годините ви! Поздравления

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...