23.01.2022 г., 12:33  

Рестрарт

769 1 3

Написах наръчник за грешки, 

всяка по два пъти поне

повторена неволно, по детски. 

Натежала над мойте рамене. 

 

И колко лъжички вина 

всяка от тях е създала?

До болка била е товар

и приятел и среднощна хала. 

 

И винаги пътища грешни

пред мен ще ме зоват.

И винаги тях ще избирам.

Примирих се вече с това.

 

Но себе си силен ще правя

след всяка среща с калта.

Ще напиша аз своята книга

за грешната правота! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, дами. Сърдечно!
  • Малко са тези, които могат да си позволят такава съвест, прямота и смелост. Поздрави за предизвикателното стихотворение!
  • С възхищение за годините ви! Поздравления

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...