Написах наръчник за грешки,
всяка по два пъти поне
повторена неволно, по детски.
Натежала над мойте рамене.
И колко лъжички вина
всяка от тях е създала?
До болка била е товар
и приятел и среднощна хала.
И винаги пътища грешни
пред мен ще ме зоват.
И винаги тях ще избирам.
Примирих се вече с това.
Но себе си силен ще правя
след всяка среща с калта.
Ще напиша аз своята книга
за грешната правота!
© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
