23.01.2016 г., 18:19

Рeтроспекция

578 0 0

 

 РЕТРОСПЕКЦИЯ

Когато дойдах тука да живея,
аз просто бях на края на града...
В полянките с децата си лудеех
и като тях се радвах на света.

 

Все тичахме по „манастирските ливади”,
беряхме си букети от цветя ,
от свежестта се чувствахме по-млади,
разгонвахме и птичите ята!

 

А Витоша ни бе на хвърлей място.
Примамваше ни един водопад.
Катерехме се по скалите често
и сядахме под буките на хлад.

 

Захласвахме се там по Синевата,
в рисунките на чистото небе,
пречиствахме си сред природата душата
и сили чакахме да ни даде!

 

А днеска сградите ме задушават!
И новата" Тухларна" ме мори!
И зад гърба и Витоша остава.
Не е и пред очите ми дори!
10.01.2015г.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...